През май 2017г., по време на тренировка по бойни изкуства, претърпях усукваща травма на дясно коляно, в следствие на която се скъса предна кръстна връзка. ЯМР след около две седмици показа пълна лезия на ПКВ, до тогава не знаех за това.
Коляното ми беше нестабилно и започнах да се интересувам от това как да върна отново пълната му функция. Отговорът се оказа един единствен – ако искам да се занимавам отново с бойни изкуства и други спортове, които практикувам, трябва да се подложа на операция за реконструкция на ПКВ. Попаднах на две по-известни имена на хирурзи-ортопеди в България, които се занимават с този тип реконструкция. Това бяха доц. д-р Антони Георгиев и д-р Динко Хубенов.

Реших да се консултирам и с двамата. Обадих се в един понеделник на месец юни на телефона на частния кабинет на д-р Георгиев и си записах час за преглед за същия ден. Д-р Георгиев беше учтив с мен, изслуша ме, настоя да не му казвам какво е заключението от образната диагностика и ми приложи клинични тестове за увреждания на коляно. Изводът му беше скъсана ПКВ, което се и потвърди след като погледна и изображенията от образната диагностика. Прегледът ми струваше 100лв. Посъветва ме да се оперирам, каза, че операцията струва 3000лв. и че той може да ме оперира. Предвид професията ми (пилот в гражданска авиация) ми каза, че очаква да се върна на работа 4 месеца след операцията. За мен това беше недопустимо.

На другия ден се обадих и в кабинета на д-р Хубенов, който се оказа, че преглежда само вторник. Графикът беше пълен за около месец и половина напред, но ми казаха да си оставя телефона и че ще ми се обадят, ако някой се откаже. За щастие ми се обадиха следващия вторник да ми кажат, че мога да отида на преглед този ден. Имах възможност да отида преди работа и така и направих.

Д-р Хубенов беше също учтив и търпелив към мен, изслуша ме, приложи ми също клинични тестове за урвеждане на коляно и направи същото заключение, както неговия колега. Посъветва ме да се оперирам, каза ми, че операцията е 2700лв. Но за разлика от д-р Георгиев, д-р Хубенов се ангажира с по-оптимистична прогноза относно това кога ще мога да се върна на работа. Д-р Хубенов оперира по по-различен метод от д-р Георгиев – отделя импланта за новата кръстна връзка от пателарното сухожилие (сухожилието под капачката), заедно с малка кост от подбедрицата (тибия) и от капачката. След това фиксира новата кръстна връзка с помощта на материали от специална материя, които се разграждат в костта и стават част от нея. Предимство на тази операция е, че новата връзка е закрепена „кост с кост“. Обясни ми, че започвам да стъпвам на коляното и да ходя от първия ден след операцията, нося шина 5 дни, която после се маха. Патерици не се използват. На 10-12 ден се свалят конците и превръзката и се започва с рехабилитацията.
След кратко мислене реших да се оперирам при д-р Хубенов. Отидох един вторник в кабинета му в Драгалевци и обсъдих с него операцията в кабинета му, той ми отговори на всичките въпроси и ми отдели достатъчно време. Тази консултация не се заплати в случая. Датата за операцията ми беше насрочена на 7-ми септември, 2017.

Д-р Хубенов оперира в малка клиника до парк Заимов (по време на писането на публикацията). Там се и озовах сутринта на 7-ми. Приеха ме, носих си всички изследвания и направление, както ясно пишеше в указанията, които ми оставиха. Настаниха ме в стая с младо момче, което беше със същата травма от футбол. Д-р Хубенов и неговия асистент, по това време д-р Атанасов, минаха на визитация.

Аз първи влязох за операцията малко преди 12ч. на обяд. Целият екип беше грижовен, особено анестезиологът. Поставиха ми абокат и лумбална упойка. Скоро след това не чувствах нищо от кръста надолу. Излязох от операцията около 13:45. Другият пациент от моята стая се появи малко повече от част след мен. Към 16:00 упойката вече беше пуснала и започна да боли. Болката е силна, първата вечер почти не се спи. Обезболяващо ми дадоха чак към 19:00. Упойката възпрепятства механизмите на организма за уриниране и пикочния мехур се пълни, но не може да се изпразни до един момент, когато тръгва. От екипа дават хапчета да улеснят процеса.



Вечерта в болницата има дежурен лекар и, понякога, дежурна сестра. Те отговарят на повиквания през вечерта.

На другия ден дойде на визитация д-р Атанасов и ни смени превръзките, както и ни накара да си вдигнем три пъти крака във въздуха, което е болезнено, но постижимо. След това на крака ни изправи рехабилитатор и започна да ни учи как да вървим и да качваме и спускаме стълби. Същия ден малко по-късно свалиха абокатите на мен и на другото момче. На другия ден д-р Атанасов ни освободи и ни изпрати вкъщи с кратка, но болезнена физиотерапевтична програма. Остави и свой телефон, където да го търсим при проблеми. По телефона също е доста търпелив. Като цяло нямам забележки към престоя в болницата, храната беше хубава. Единствено може да помислят за мрежи на вратите към дворчето, тъй като летните месеци влизат комари, а не може да се държи затворено.

На петия ден в драгалевци ми свалиха шината, след което си чувствах крака доста нестабилен. Два дни по-късно или седмица след операцията, се качих да се опитам да шифирам и след подходяща настройка на седалката, успях да отида до местния по-голям магазин, където кратко пазарувах, разбира се с някого до себе си. В петък сутринта отидох при д-р Атанасов да ми смени превръзката по моя молба, и той ми свали конците още тогава, тъй като каза, че раната е заздравяла. Постави ми нова превръзка, която да нося до понеделник, когато започваше рехабилитацията ми, само 11 дни след операцията. На този етап нещата се случваха точно както ми ги беше описал д-р Хубенов при първия ми преглед.

Един месец след операцията се чувствах добре. Общо бях преминал 11 дни рехабилитация – 6 дни при д-р Хубенов и 5 дни в санаториума във Ветрен. На контролен преглед в средата на октомври ми беше позволено плуване и някои упражнения за крака във фитнеса. На контролен преглед в началото на януари ми беше позволено бягане – получих програма, по която да бягам. Снимката по-долу е направена 4 месеца след операцията. Правя полу-клек с 50кг (моето тегло е 65).



През март месец, малко повече от 6 месеца от операцията, ми беше позволено и пълно натоварване. Върнах се към бойните изкуства още същия ден.

Много съм доволен от д-р Хубенов и неговия екип. В качеството си на пациент мога да кажа, че очевидно работата върху мен е свършена с професионализъм и едва ли има какво повече да се желае.